Prawda a prawada II... (Bułgarski)

Истина срещу истина II ...“

подзаглавие "Концепция срещу концепция срещу идея ..."

Състрадание, милосърдие, любов са понятия, които се „приписват“ на взаимоотношенията Бог - човек ... - Може би това са „чисти понятия“.

Ако човек съществува в Абсолютния Разум, представен е в Панинтелекта и разположен в Съзнание-разум, тогава човекът е интелектуално и духовно същество. Кой освен Бог знае как е създаден човекът и се създава „сякаш“ всяка секунда (с малки диференциали или разлики). Състраданието, милосърдието, любовта във взаимоотношенията Бог-човек е определена конвенция (научна). Може би, ако „земната реалност“ се намира в Съзнание-разум, не може да се говори за въздействията на Бог върху човека. Може би няма рационални предпоставки за чувства на линията Бог - човек. Може би Бог се отнася към „земната реалност“ не толкова инструментално, колкото рутинно. Например в медицината по време на периодични прегледи се извършват основни изследвания - рутинни (всеки път), а след това и специализирани (допълнителни) изследвания. Може би това е чисто умствена дейност (работа) на Бог -> „Фараон и роб ...“ - април 1990г

Бог има право да създава ужасни неща, например Вердюн, Сталинград, Диви полета, защото това се извършва само в „Съзнание-разум“ -> „Старият Платон ...“ юни 1989 г. (Други - напр. проказа, рак, СПИН). Може би Бог е добър - „моите пътища не са вашите пътища“ и „ще познаете дърво по плода му“. („Бог е ревнив“). Може би в специални случаи, например във варианта - Исус Христос, Бог има повече внимание, интелектуална работа. В една църковна песен се казва, че 4000 години са чакали Исус да дойде, а от Успението му изминаха почти 1970 земни години. Така че този вариант се появява (преплита) през цялата човешка история през цялото време (според еврейския календар). Ако за Бог вечността е само един миг (една възможност), тогава занятието на Бог, а Той знае всичко (буквалните значения на Вечност и Всичко) (защото Бог със сигурност знае какво ще бъде „на земята“ доста преди да се случи), е само да преплита различни варианти (меандри), което е чисто интелектуална дейност и може би няма място за чувства. Ако човек е проектирана и трансформирана идея (напр. в образи) - в „Аз-а“, „като сенки“ - напр. във филма на Куросава (напр. „Старият Платон ...“), тогава Бог може да прави каквото иска с човека без напр. да чувства вина. „И, има ли сърце“ - „За Бога“ - март 1982 г. и може би младежко възклицание „или може би преувеличавам ...“ - без въпросителна, колко можете да издържите, понесете. А би било по-добре, ако имаше въпросителен знак.

Към тази статия можех да добавя още едно подзаглавие: „За Бога ІІ”

Както виждате Ваше Светейшество, в този текст няма нищо ново („За Бога ...“ - '82, „Старият Платон ...“ - '89, „Фараон и роб ...“ - '90)

Може би, обаче, това (гореспоменатото) съдържание трябваше да бъде артикулирано.

Написал: Познан, 26 февруари 1999

Анджей Йосиф Ян Тенчар

диференциали

диференциали на съзнанието

интеграли

[човешки ум]

.